Мома

о „Майката“ е символ на началото, на обединяването, на семейството. „Майката“ е елемент, който е дълбоко залегнал в разбиранията и културата на българина. Народна приказка гласи „Мъжът е главата на семейството, но жената е шията, която дава посоката, в която да се обърне главата“. Момата, която присъства като образ и акцент в проекта е символ именно на това разбиране, на женското начало, на новото поколение. Точно присъствието на момите прави най-силно впечатление в интериора. Стъклата с принт на девойки в традиционни български носии създават контраст между традицията, която е изобразена и модерният й разказ. Традиционното облекло, наред с езика и творчеството ни е специфично културно явление с дълъг исторически живот. То има вековна роля в българската народна култура, като се нарежда сред най-забележителните творби на народното ни изкуство. Богатите на художествени елементи шевици, тъкани и метални накити са уникални културно-исторически примери. Облеклото, украсите и накитите изграждат система от знаци, чрез които може да се определи социалното положение на човека, ноговата полова, възрастова и семейна характеристика. Тъканите с пъстри цветове - символ на природните ни богатства – море, планини, слънце, ниви, а по- точно българската „шевица“ откриват място в интериора като пъстри декоративни възглавници, както и специално фрезовани врати и мебели в тяхната форма. Друга от най-отличителните украси в народния костюм на жените са т.нар. „Пафти“ или „Чапрази“, които представляват украсени метални токи за колани, но се считат и за накити. Вдъхновяваща е хипнотичната красота на формата и декоративните мотиви и сюжети, които присъстват в тях. Затова тези украшения присъстват в интериора и създават интересен акцент в мебелите – масата за кафе и огледалото в момичешката спалня. Друг детайл, който присъства в интериора и прави впечатление е „менчето“, което е елемент от българската култура. Въпреки че менеца сам по себе си е прибор, чрез които се сипва вода аз го причислявам по един или друг начин като част от традиционния костюм на българската девойка. Сипването на вода е било ежедневна задача на младите момичета в семейството. Това действие е навлезнало в българската култура до такава степен, че може да бъде наречено „ритуал“. Освен в традиционното българско облекло като тъкани, украси и накити, разнообразните шевици, които присъстват в традиционния български костюми; вдъхновение е открито и в българската архитектура и интериор. Архитектурата и вътрешното обзавеждане на българския традиционен дом заема също голяма роля в българската култура и традиции. Дървените греди на тавана са неизменна част от традиционния български дом, също както варосаните стени и голямото огнище. Това са избрани архитектурни детайли, които присъстват в съвременния прочит на настоящия проект. Останалите стени, както и подови настилки са минималистични, без присъствие на допълнителна обработка освен циментовата замаска. Целта е да се направи връзка между традицията – дървените греди, варта по накои от стените и таваните; и модерното – цимента в подовете и стените, присъствието на рефиниран метал и стъкло. Впечатление правят традиционните български килими и черги в интериора. Спецификата на правене и богатото наследство, което „Чипровските килими“ са оставили в културата и историята на България е световно призната през 2014 година от Юнеско като са обявени за световно нематериално наследство. Използвани са килими от сайта http://www.kilim.bg/